обезсмислели

Речник на българския език

1. обезсмислели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезсмислели е производна форма на обезсмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезсмислели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезсмислели е производна форма на обезсмисля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).