обезсилило

Речник на българския език

1. обезсилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсилило е производна форма на обезсиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезсилило е производна форма на обезсиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).