обезсилил

Речник на българския език

1. обезсилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсилил е производна форма на обезсиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсилил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезсилил е производна форма на обезсиля (мин. деят. св. прич. м. р.).