обезсилел

Речник на българския език

1. обезсилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсилел е производна форма на обезсиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезсилел е производна форма на обезсиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).