обезрибявал

Речник на българския език

1. обезрибявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезрибявал е производна форма на обезрибявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезрибявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезрибявал е производна форма на обезрибявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезрибявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезрибявал е производна форма на обезрибявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезрибявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезрибявал е производна форма на обезрибявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).