обезрибило

Речник на българския език

1. обезрибило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезрибило е производна форма на обезрибя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезрибило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезрибило е производна форма на обезрибя (мин. деят. св. прич. ср. р.).