обезрибили

Речник на българския език

1. обезрибили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезрибили е производна форма на обезрибя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезрибили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезрибили е производна форма на обезрибя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).