обезрибила

Речник на българския език

1. обезрибила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезрибила е производна форма на обезрибя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезрибила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезрибила е производна форма на обезрибя (мин. деят. св. прич. ж. р.).