обезрибил

Речник на българския език

1. обезрибил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезрибил е производна форма на обезрибя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезрибил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезрибил е производна форма на обезрибя (мин. деят. св. прич. м. р.).