обезриби

Речник на българския език

1. обезриби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезриби е производна форма на обезрибя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезриби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезриби е производна форма на обезрибя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезриби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезриби е производна форма на обезрибя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезриби — повелително наклонение, ед. ч.

обезриби е производна форма на обезрибя (повелително наклонение, ед. ч.).