обезрибели

Речник на българския език

1. обезрибели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезрибели е производна форма на обезрибя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезрибели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезрибели е производна форма на обезрибя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).