обезрибел

Речник на българския език

1. обезрибел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезрибел е производна форма на обезрибя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезрибел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезрибел е производна форма на обезрибя (мин. деят. несв. прич. м. р.).