обезпрашавал си

Речник на българския език

1. обезпрашавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал си е производна форма на обезпрашавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал си е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезпрашавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал си е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).