обезпрашавал е

Речник на българския език

1. обезпрашавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал е е производна форма на обезпрашавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал е е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезпрашавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал е е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).