обезпрашавало си

Речник на българския език

1. обезпрашавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашавало си е производна форма на обезпрашавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпрашавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашавало си е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезпрашавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашавало си е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).