обезпрашавало

Речник на българския език

1. обезпрашавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашавало е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпрашавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашавало е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезпрашавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезпрашавало е производна форма на обезпрашавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезпрашавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезпрашавало е производна форма на обезпрашавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).