обезпрашавал

Речник на българския език

1. обезпрашавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашавал е производна форма на обезпрашавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезпрашавал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезпрашавал е производна форма на обезпрашавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезпрашавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезпрашавал е производна форма на обезпрашавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).