обезправил е

Речник на българския език

1. обезправил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезправил е е производна форма на обезправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезправил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезправил е е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).