обезправило си

Речник на българския език

1. обезправило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезправило си е производна форма на обезправя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезправило си е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).