обезправило е

Речник на българския език

1. обезправило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправило е е производна форма на обезправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправило е е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).