обезправило

Речник на българския език

1. обезправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправило е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезправило е производна форма на обезправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).