обезправили

Речник на българския език

1. обезправили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезправили е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезправили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезправили е производна форма на обезправя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).