обезправила е

Речник на българския език

1. обезправила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезправила е е производна форма на обезправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезправила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезправила е е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).