обезправила

Речник на българския език

1. обезправила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезправила е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезправила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезправила е производна форма на обезправя (мин. деят. св. прич. ж. р.).