обезправил

Речник на българския език

1. обезправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезправил е производна форма на обезправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезправил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезправил е производна форма на обезправя (мин. деят. св. прич. м. р.).