обезправели

Речник на българския език

1. обезправели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезправели е производна форма на обезправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезправели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезправели е производна форма на обезправя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).