обезправел

Речник на българския език

1. обезправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезправел е производна форма на обезправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезправел е производна форма на обезправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).