обезплодяло

Речник на българския език

1. обезплодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплодяло е производна форма на обезплодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезплодяло е производна форма на обезплодя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).