обезплодял

Речник на българския език

1. обезплодял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплодял е производна форма на обезплодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплодял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезплодял е производна форма на обезплодя (мин. деят. несв. прич. м. р.).