обезплодявало

Речник на българския език

1. обезплодявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплодявало е производна форма на обезплодявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплодявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплодявало е производна форма на обезплодявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезплодявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезплодявало е производна форма на обезплодявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезплодявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезплодявало е производна форма на обезплодявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).