обезплодявал

Речник на българския език

1. обезплодявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплодявал е производна форма на обезплодявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплодявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплодявал е производна форма на обезплодявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезплодявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезплодявал е производна форма на обезплодявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезплодявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезплодявал е производна форма на обезплодявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).