обезплодил си

Речник на българския език

1. обезплодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезплодил си е производна форма на обезплодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезплодил си е производна форма на обезплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).