обезплодил е

Речник на българския език

1. обезплодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплодил е е производна форма на обезплодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплодил е е производна форма на обезплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).