обезплодило

Речник на българския език

1. обезплодило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплодило е производна форма на обезплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплодило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезплодило е производна форма на обезплодя (мин. деят. св. прич. ср. р.).