обезплодил
1.
обезплодил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезплодил
е производна форма
на обезплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезплодил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезплодил
е производна форма
на обезплодя (мин. деят. св. прич. м. р.).