обезплодил

Речник на българския език

1. обезплодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплодил е производна форма на обезплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплодил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезплодил е производна форма на обезплодя (мин. деят. св. прич. м. р.).