обезплоди

Речник на българския език

1. обезплоди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезплоди е производна форма на обезплодя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезплоди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезплоди е производна форма на обезплодя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезплоди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезплоди е производна форма на обезплодя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезплоди — повелително наклонение, ед. ч.

обезплоди е производна форма на обезплодя (повелително наклонение, ед. ч.).