обезпаразитил

Речник на българския език

1. обезпаразитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпаразитил е производна форма на обезпаразитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпаразитил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезпаразитил е производна форма на обезпаразитя (мин. деят. св. прич. м. р.).