обезпаразити

Речник на българския език

1. обезпаразити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезпаразити е производна форма на обезпаразитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезпаразити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезпаразити е производна форма на обезпаразитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезпаразити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезпаразити е производна форма на обезпаразитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезпаразити — повелително наклонение, ед. ч.

обезпаразити е производна форма на обезпаразитя (повелително наклонение, ед. ч.).