обезоръжил си

Речник на българския език

1. обезоръжил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезоръжил си е производна форма на обезоръжа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезоръжил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезоръжил си е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).