обезоръжило е

Речник на българския език

1. обезоръжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезоръжило е е производна форма на обезоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезоръжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезоръжило е е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).