обезоръжила

Речник на българския език

1. обезоръжила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезоръжила е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезоръжила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезоръжила е производна форма на обезоръжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).