обезоръжил
1.
обезоръжил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезоръжил
е производна форма
на обезоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезоръжил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезоръжил
е производна форма
на обезоръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).