обезоръжи

Речник на българския език

1. обезоръжи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезоръжи е производна форма на обезоръжа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезоръжи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезоръжи е производна форма на обезоръжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезоръжи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезоръжи е производна форма на обезоръжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезоръжи — повелително наклонение, ед. ч.

обезоръжи е производна форма на обезоръжа (повелително наклонение, ед. ч.).