обезоръжеше

Речник на българския език

1. обезоръжеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезоръжеше е производна форма на обезоръжа (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезоръжеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезоръжеше е производна форма на обезоръжа (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).