обезоръжал е

Речник на българския език

1. обезоръжал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжал е е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).