обезоръжало е

Речник на българския език

1. обезоръжало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезоръжало е е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).