обезоръжало

Речник на българския език

1. обезоръжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезоръжало е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезоръжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезоръжало е производна форма на обезоръжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).