обезоръжали

Речник на българския език

1. обезоръжали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезоръжали е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезоръжали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезоръжали е производна форма на обезоръжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).