обезоръжала

Речник на българския език

1. обезоръжала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезоръжала е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезоръжала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезоръжала е производна форма на обезоръжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).