обезоръжавали

Речник на българския език

1. обезоръжавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезоръжавали е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезоръжавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезоръжавали е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезоръжавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезоръжавали е производна форма на обезоръжавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезоръжавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезоръжавали е производна форма на обезоръжавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).